GVLTodorov
{}, [], (), +, -, *, /,
<, >, <=, >=, ==, !=,
&&, ||, !, =, ,, ;,
", '
Symbols are important because they allow us to convey
complex ideas and communicate in a concise and efficient manner.
Символите имат голямо значение, тъй като ни улесняват изразяването на сложни идеи и
позволяват ефективна комуникация в съкратен формат.
Tutorials
Repositories
Facts
Network bufferbloat refers to the phenomenon where network buffers become overloaded with data, leading to high latency and poor network performance. This happens when data packets are sent faster than they can be processed or transmitted, causing them to queue up in network buffers. An example of network bufferbloat is when you experience slow internet speeds or high latency when streaming videos or playing online games, even though you have a high-speed internet connection. This can be caused by network bufferbloat, where data packets are being delayed and queuing up in network buffers, leading to slow data transmission and high latency. To fix this issue, network administrators can implement techniques such as active queue management (AQM) or quality of service (QoS) to manage network traffic and prevent bufferbloat.
Проблемът с претоварване на мрежовите буфери (network bufferbloat) се отнася до явлението, при което мрежовите буфери се препълват с данни, което води до висока латентност и лошо функциониране на мрежата. Това се случва, когато данните се изпращат по-бързо, отколкото могат да бъдат обработени или предадени, което ги кара да се наредят в мрежовите буфери. Пример за проблем с претоварване на мрежовите буфери е когато изпитвате бавна интернет скорост или висока латентност при гледане на видео потоци или играене на онлайн игри, въпреки че имате високоскоростна интернет връзка. Това може да се дължи на проблем с претоварване на мрежовите буфери, където данните се забавят и се нареждат в мрежовите буфери, което води до бавно предаване на данни и висока латентност. За да се реши този проблем, мрежовите администратори могат да прилагат методи като активно управление на опашката (AQM) или качество на обслужване (QoS) за управление на мрежовия трафик и предотвратяване на претоварване на мрежовите буфери.
Did you know that the heat produced by laptops doesn’t just make your device warm, but can also be used as an energy source? Several companies and inventors have actually experimented with harnessing this heat. For instance, there’s an invention called the “EcoCharge”, designed by a student from the University of Oregon, which aims to convert the heat energy from laptops into usable electricity to charge the laptop battery or other devices! This concept of heat recovery is an interesting aspect of efforts towards more sustainable and efficient technology. As the issue of energy consumption becomes more crucial, finding ways to utilize “waste heat” from electronics could contribute to more environmentally friendly solutions. As always, however, remember to keep your laptop properly ventilated and cool to prevent overheating, which can lead to decreased performance or even damage to the device.
Знаете ли, че топлината, отделяна от лаптопите, не само затопля устройството ви, но може да се използва и като източник на енергия? Няколко компании и изобретатели действително са експериментирали с използването на тази топлина. Например има изобретение, наречено “EcoCharge”, разработено от студент от университета в Орегон, което има за цел да преобразува топлинната енергия от лаптопите в използваема електроенергия за зареждане на батерията на лаптопа или други устройства! Тази концепция за оползотворяване на топлината е интересен аспект от усилията за по-устойчиви и ефективни технологии. Тъй като въпросът за потреблението на енергия става все по-важен, намирането на начини за оползотворяване на “отпадната топлина” от електрониката може да допринесе за по-екологични решения. Както винаги обаче, не забравяйте да поддържате лаптопа си добре проветрен и хладен, за да предотвратите прегряване, което може да доведе до намаляване на производителността или дори до повреда на устройството.
The Microservices architecture pattern is inherently resilient. If one service fails, it won’t bring down the entire application. Instead, only the functionality provided by that service will be affected. This is due to the isolated nature of microservices, where each service runs in its own process and communicates via lightweight mechanisms such as HTTP/REST or messaging queues. This allows for better fault isolation, and if designed properly, it can even ensure the system continues working albeit with reduced functionality.
Архитектурният модел на микросървисите е изначално устойчив. Ако една услуга се повреди, това няма да доведе до срив на цялото приложение. Вместо това ще бъде засегната само функционалността, предоставяна от тази услуга. Това се дължи на изолираното естество на микроуслугите, при които всяка услуга работи в собствен процес и комуникира чрез леки механизми като HTTP/REST или опашки за съобщения. Това позволява по-добра изолация на неизправностите и ако е проектирано правилно, може дори да гарантира, че системата ще продължи да работи, макар и с намалена функционалност.
Clean code is a concept in software development that emphasizes the importance of writing code that is easy to understand, maintain, and enhance. It includes principles like readability, simplicity, DRY (Don’t Repeat Yourself), testability, and maintainability. It is influenced by practices like SOLID principles and emergent design. Writing clean code improves software development efficiency in the long run.
Чистият код е концепция в разработването на софтуер, която подчертава значението на писането на код, който е лесен за разбиране, поддръжка и подобряване. Тя включва принципи като четливост, простота, DRY (Don’t Repeat Yourself - не се повтаряй), възможност за тестване и поддържане. Той е повлиян от практики като принципите SOLID и възникващия дизайн. Писането на чист код подобрява ефективността на разработката на софтуер в дългосрочен план.
C# (pronounced “C Sharp”) was developed by Microsoft within its .NET initiative and later approved as a standard by Ecma and ISO. Its development was led by Anders Hejlsberg, a prominent Danish software engineer who also contributed significantly to the development of other programming languages, such as Turbo Pascal and Delphi. C# was first released in 2000 and was designed to be a simple, modern, general-purpose, object-oriented programming language. It has a syntax similar to C++ and Java, and is often used for creating Windows desktop applications and games. One of the key aspects of C# is its strong integration with the .NET framework, which provides extensive libraries and runtime support.
C# (произнася се “C Sharp”) е разработен от Microsoft в рамките на инициативата .NET и по-късно е одобрен като стандарт от Ecma и ISO. Разработката му е ръководена от Андерс Хейлсберг, виден датски софтуерен инженер, който има значителен принос и за разработването на други езици за програмиране, като Turbo Pascal и Delphi. C# е пуснат за първи път през 2000 г. и е проектиран като прост, модерен, обектно-ориентиран език за програмиране с общо предназначение. Той има синтаксис, подобен на C++ и Java, и често се използва за създаване на настолни приложения и игри за Windows. Един от ключовите аспекти на C# е силната му интеграция с рамката .NET, която осигурява обширни библиотеки и поддръжка на времето за изпълнение.
Stats
Trophies
🔭 .Net / DevOps / Docker
